Jacques Higelin

Jacques Higelin — Биография

Жак Жозеф Виктор Игелен (18 октомври 1940 г., Бро-сюр-Шантрен – 6 април 2018 г.) е френски артист, известен като певец, автор на текстове, композитор и актьор. Смятан е за един от водещите представители на традицията auteur-compositeur-interprète — артисти, които сами пишат, композират и изпълняват собствените си песни, и се нарежда сред определящите фигури на френския музикален живот, особено през 70-те и 80-те години на XX век.

Интересът му към сцената започва в ранна възраст; учи актьорско майсторство в Cours Simon в Париж и започва кариерата си в киното. Играе в продукции като Saint-Tropez Blues (1961), Bébert et l'Omnibus (1963), Erotissimo (1969) и Elle court, elle court la banlieue (1973). Насочва се към музиката с подкрепата на продуцента Жак Канети; първият му албум 12 chansons d'avant le déluge излиза през 1966 г. От средата на 60-те години на XX век установява художествена близост с Арески Белкасем и Брижит Фонтен, която продължава цял живот.

Музиката му, изградена върху шансона, се захранва от елементи на хот джаза, блуса, рокендрола, регето, фънка, ню уейва и арабската музика; в някои от песните му се откроява експериментален и театрален стил. Пее предимно на френски, а понякога и на английски. Затвърждава пробива си с албуми като Higelin & Areski (1969), BBH75 (1974), Irradié (1976), Alertez les bébés ! (1976), No Man's Land (1978), Champagne pour tout le monde (1979), Higelin 82 (1982), Aï (1985) и Tombé du ciel (1988). Работи и с изпълнители като Art Ensemble of Chicago и Юсу Ндур, а печели известност и с мощното си сценично присъствие.

През 90-те години на XX век отново става любимец на публиката благодарение на Illicite (1991) и Aux héros de la voltige (1994); след това продължава записите и турнетата си през 2000-те с албуми като Paradis païen (1998), Amor doloroso (2006), Coup de foudre (2010) и Beau repaire (2013). Връзката му с театъра никога не прекъсва, а от време на време се завръща и на големия екран; една от последните му роли е персонажът Дальо във филма Jappeloup (2013). Освен наградата Prix Raoul-Breton, е удостоен и със званието командор на Френския орден за изкуство и литература.

Привлича вниманието на медиите и с някои свои политически и активистки позиции, застъпвайки се за организации в подкрепа на хора в неравностойно положение. Женен е три пъти — за Никол Куртоа, Куелан Нгуен и Азиза Закин. И тримата му деца стават артисти: певецът Arthur H, актьорът Кен Игелен и певицата Изия Игелен. Сред внуците му са дъщерята на Кен, Ким Игелен, и дъщерята на Артур, певицата Марсия Игелен.